fallback

Това, че Китай сто години избягва опасностите, не е гаранция за стабилност

Местната комунистическа партия не е изправена пред колапс, но предизвикателствата се трупат

14:34 | 08.07.21 г. 6
Автор - снимка
Създател

Лидерите на комунистическата партия в Китай през миналата седмица честваха 100-годишнината от създаването й. Това дълголетие представлява политическо постижение, макар и не такова, каквото много от нас биха приветствали. Това е просто жалко за икономиката, пише Джоузеф Стърнбърг за Wall Street Journal.

Политическото постижение тук е способността на Пекин да го натрапва, независимо дали става въпрос за перипетиите на японската окупация и гражданската война, или пагубната икономическа некомпетентност и политически чистки на Мао Дзедун, или пък вятърът на икономическите реформи, който би трябвало да донесе политическата либерализация, но не успя, или гневът на международни търговски партньори и стратегически съперници. През всичкото това време партията обори многократните прогнози, че „тази” криза, каквато и да е била в момента, ще бъде онази, която ще доведе до колапс.

Вместо това, днешният Китай при президента Си Дзинпин е по-агресивен в чужбина, отколкото през последните няколко десетилетия, и икономически по-успешен у дома, отколкото мнозина биха предположили, че е възможно. Си и партията може би дори постигат известен напредък относно няколко икономически проблема, които тормозеха предшествениците му.

Пекин улесни прехода към политическа икономика с умерен растеж. Преди десетилетие и половина, когато Китай редовно отчиташе двуцифрен растеж, коментаторите предполагаха, че икономическите и политическите колела ще дерайлират, ако управляващите не могат да поддържат този темп. Сега властите изглежда са склонни да толерират ръст от 5-6%. Подобна икономическа скромност трябва да позволи на партията да се откаже от лоши навици, като например надуването на кредита, за да се подкрепят данните за БВП.

Умереният растеж обещава също така да накара Пекин да предприеме първите предварителни стъпки за изчистване на потенциално катастрофалната свръхзадлъжнялост на държавните предприятия и други политически свързани фирми. Още сме в началото, но тази година китайската икономика засега избегна дефолта по облигации за около 15 милиарда щатски долара, емитирани в страната от различни фирми, за много от които преди се предполагаше, че се ползват от държавни гаранции. Не толкова отдавна подобно развитие можеше да предизвика по-широк финансов срив. Една от най-големите икономически победи на Си Дзинпин е предотвратяването на такъв срив чрез убеждаване на инвеститори и други, че по някакъв начин той контролира всичко.

И все пак. Появяват се няколко предизвикателства, които ще тестват отново способността на Си и партията да преодоляват политически и икономически трудности. Нито един от тези проблеми не обрича режима на неизбежна смърт, но те са основателни причини да се оспори общоприетото допускане, че партийното управление ще продължи вечно.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 10:11 | 14.09.22 г.
fallback